приказки модерни

Начало | приказки модерни | Зимната приказка на Бетина

Зимната приказка на Бетина

Антония Георгиева | 2013-01-15

„Аз и сама ще науча всичко за света. Но затова ще трябва време. Ще трябва да ям повече сирене, за да порасна по-бързо. А когато порасна, непременно ще науча отговорите на всички въпроси. И мишчицата с решителни стъпки се запъти към голямата бяла врата. Тя се оказа доста тежка, Бетина бута ли, бута и накрая успя да си провре мустачетата. Заслепи я толкова силна бяла светлина, че тя се стресна и отново се скри. Любопитството й обаче надделя и този път тя подаде и ушичките си навън, след това и лапичките и накрая изскочи.
– Аууу! Тя виждаше толкова много цветове, чуваше толкова много звуци, че направо се уплаши. Но пък беше толкова шарено и толкова интересно.“

Козинката й настръхна. Тя присви ушички и закри малките си влажни очички. Студена капчица се плисна по мекото й носле и Бетина притрепери. След това предпазливо се гледа наоколо и се заслуша. Звуците, които чуваше затихнаха и тя вече не се страхуваше. Навън беше тиха снежна приказка.
– Невероятно! – възкликна с усмивка, когато видя ледената висулка под стрехата на вратата да проблясва огрявана от лъчите на слънцето. Беше огромна. Бетина продължаваше да плъзга поглед по светлинките, които се отразяваха като звездички в очите й. До така красивата ледена висулка се стичаха други по-малки, чийто светлинки проблясваха загадъчно. Беше част от зимното светлинно шоу. Това привлече толкова много вниманието й, че подскочи от радост. Пристъпваше бавно напред, когато капчица се плисна до малките й крачета. Погледна нагоре. Слънцето заслепи кръглите й очички и тя бързо изви главичка. Висулките капчукаха по верандата. Нежни звуци звучаха в острите й ушички, които тя извиваше под звуците на леден валс. Бетина танцуваше под лъчите на слънцето и не усещаше как минава времето. Звуците ставаха все по-нежни и тихи. Тя размахваше грациозно опашка и се наслаждаваше. Унесена от светлините на ледените прожектори премигваше с дългите си мигли обладана от снежната романтика. Пухената й козина се беше отпуснала и се надигаше плавно при всеки пирует, продиктуван от звуците на падащите около нея капки. Изведнъж всичко утихна. Бетина поднесе дълбок поклон и притвори очи очарована от приказния танц, който беше сътворила. След това бързо се изправи и се огледа предпазливо наоколо. Под стрехата вече нямаше висулки. Бетина се натъжи. Тя беше загубила своите ледени прожектори. Пристъпи няколко крачки назад. Цопна крачета в образувалите се по верандата локви. Слънцето се скри зад хълма и тя притрепери. Бетина разбра, че именно то е захранвало светлините на ледените прожектори и сътворило звуците, под които тя танцува своя зимен танц. Доволна размърда мустачки и се бързо се промуши през бялата врата на топло. Тази нощ Бетина заспа сладко в своята зимна приказка.

Участва в "Конкурс за "Бяла приказка".



Коментари
5 коментара

Ивета Христова, 11 г.,

Публикувано на 15.01.2013

Много ми хареса Тони! Браво ^.^

Диди , ,

Публикувано на 15.01.2013

Наистина хубава приказка, изпълнена с епитети! :)) Но няма важно действие!

Давид Мавродиев, 11 г.,

Публикувано на 15.01.2013

Бих направил положителен коментар, ако знаех на колко точно си години... Затова ще те помоля да посочиш възрастта си! Предварително благодаря за отговора ти!...

Таня , 12 г.,

Публикувано на 17.01.2013

Много добре с епитетите,но трябваше след това да има някакво важно действие!Не се обиждай,Антония.Като писател на подобни творби много ще те бива!:)

Дете :)), ,

Публикувано на 24.01.2013

Много нежно и естетически написано! (Съгладна съм с Таня, че няма важно действие.)

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град