
приказки за лека нощ
Ти гониш!
Продължава от Заслужената почивка на зелената поляна
	И този ден още от сутринта обещаваше да бъде чудесен – слънчев и весел. Небето беше синьо, с малки пухкави облачета, които безгрижно се гонеха насам натам. Тревата беше зелена и сочна и в нея щъкаха всякакви дребни твари.
	Тео и Тео лежаха на тревата и гледаха облаците... и изведнъж и на двамата им хрумна да играят и те на гоненица.
	– Хайде! – извикаха и двамата в един глас и хукнаха в различни посоки.
	– Чакай, чакай – спря се Теодор. – Не може така да се играе на гоненица! – Не мислиш ли, че трябва първо да се уговорим кой кого ще гони.
	– Този, който тръгне да тича втори той гони – много ясно. Така че ти гониш! – и тигърчето направи един огромен скок в лехата с азалиите.
	– Не! Не е честно така! Трябва първо да броим. Ала баланица, искам баклавица... – започна да брои Теодор.
	– Не, не така! По-добре така:
	Скок, подскок,
	с тигърски скок
	скачам през вълната,
	скачам до Луната!
	
	Скок подскок,
	с тигърски скок
	Ти скокни и кажи,
	къде попадна точно ти!
	
	 
	Тигърчето разделяше думите на срички и сочеше насам натам с опашка. Накрая посочи своя приятел Тео и той въодушевен скочи и каза:
	
	– Скок подскок,
	с тигърски скок,
	скочих в реката!
	
	В миг Теодор се озова в малкото декоративно езерце в двора и започна да пръска на всички страни.
	Развеселен той започна да вика:
	– Ела в реката и ти, ела ме подгони!
	Тигърчето само това чакаше, веднага хукна да гони своя приятел и без страх се намъкна във водата. След секунда обаче Теодор вече беше на тревата и весело се търкаляше. От тревата скочи в пясъчника, от пясъчника на люлката. А раираният му приятел, чийто райета вече не бяха лилави и жълти, а кафяви и черни го следваше по петите. Накрая Теодор се приземи в цветната леха, тигърчето ловко го хвана за ризката и тържествено извика:
	  –Хванах те! Хванах те! Ти гониш!
	И играта продължи чак до вечерта!
	Явно мама Лили нямаше да може да види своите любимци чисти цяло лято. Но това не беше проблем – важното беше, че са здрави и щастливи.
	 


 
                            
                        




 
                             
                             
                             
                            

Ивайло иванов, 9 г.,
Публикувано на 23.08.2012
искам да напишеш приказка за голото момче великан